2022-02-25
Урсодезоксихоловата киселина е холелитиан, който обикновено се използва в гастроентерологичното отделение, а също и средство за разтваряне на холелитиаза, така че може да се използва при лечение на камъни в жлъчката при нормални обстоятелства, на мясточе жлъчният мехур има нормална функция на свиване.
Когато се използва само за литично лечение, курсът на лечение е от 6 до 24 месеца, а пероралната доза е 10 ml на kg телесно тегло на ден. В допълнение, лекарството може да лекува холестатични чернодробни заболявания, като първичен холестатичен цироза. В същото време може да лекува и жлъчен рефлукс гастрит, всеки път 250 mg, веднъж дневно, преди лягане през устата.
Това лекарство може да насърчи секрецията на ендогенна жлъчна киселина и да намали реабсорбцията. Антагонизира цитотоксичния ефект на хидрофобната жлъчна киселина и защитава мембраната на чернодробните клетки. Разтваряне на холестерол; Капсулите с урсодеоксихолова киселина не трябва да се приемат едновременно с лекарства като каленин (холестиламин), калетипол (холестиламин), алуминиев хидроксид и/или алуминиев хидроксид магнезиев трисиликат, тъй като тези лекарства могат да се свържат с урсодезоксихолева киселина в червата, като по този начин възпрепятстват абсорбцията и повлияване на ефикасността.
Капсулите с урсодезоксихолева киселина трябва да се приемат два часа преди или два часа след приема на лекарството, ако трябва да се приема горното лекарство. Капсулата с урсодезоксихолева киселина може да увеличи абсорбцията на циклоспорин в чревния тракт. Пациентите, приемащи циклоспорин, трябва да наблюдават серумната концентрация на циклоспорин и да коригират дозата на циклоспорин, ако е необходимо. В някои случаи капсулата с урсодезоксихолева киселина ще намали абсорбцията на ципрофлоксацин.
Това лекарство е слабо киселинно, което се абсорбира бързо чрез пасивна дифузия след перорално приложение и два пика на концентрацията на лекарството в кръвта настъпват съответно на 1 час и 3 часа. Тъй като само малко количество лекарства влизат в системното кръвообращение, концентрацията на лекарството в кръвта е много ниско. Най-ефективното място на абсорбция е илеумът, който има умерено алкална среда. След абсорбция, той се свързва с глицин или таурин в черния дроб и се изхвърля от жлъчката в тънките черва, за да участва в ентерохепаталната циркулация.
Литохоловата киселина (LCA) се превръща от бактерии в същата хидролизирана част от UDCA в тънките черва, докато другата се превръща от бактерии в литохолова киселина (LCA), което по този начин намалява потенциалната й чернодробна токсичност. Терапевтичният ефект на това лекарство е свързан с концентрацията на лекарството в жлъчката, но не и с плазмената концентрация. Полуживотът е 3,5-5,8 дни, основно се екскретира с изпражнения, с малко количество бъбречна екскреция. Не е ясно дали UDCA се екскретира в човешката кърма, тъй като само малко количество UDCA се появява в серума след перорално приложение и следователно много малки количества, дори ако UDCA може да се секретира в млякото.